За моментите, които спират дъха ни

Оценете

5 / 5 от 2 гласа

Всички правим планове. По един или друг начин планираме бъдещето си, някои в краткосрочен, други в дългосрочен план. Много работодатели дори държат да си планираме отпуските за цялата година, следователно планираме и почивките си поне няколко месеца предварително. Но животът е пълен с изненади и плановете ни се объркват независимо от старанието ни. Някои хора се адаптират по-лесно, други – не чак толкова, а за последните няколко месеца...всички бяхме, меко казано, изненадани. По стечение на световни и силно неприятни обстоятелства, плановете за заслужена почивка на много хора се провалиха.

Макар забраните и тягостното настроение в страната и изобщо в света, хората неизбежно изпитаха силна необходимост да са навън, сред природата, на въздух. Често оценяваме простичките неща, едва когато ги загубим. За щастие не ги изгубихме безвъзвратно и може би дори се научихме да не отлагаме. Да не отлагаме заслужена почивка със семейство или приятели и да се наслаждаваме на миговете заедно.

Едни от най-съкровените и скъпоценни спомени се случват на път или далеч от дома високо в планината или под жаркото слънце, блещукащо в сините морски вълни. Почивката не е просто разнообразие, а е като едно прераждане, рестартиране и обновяване на тялото, на ума, на душата. Независимо дали сме планирали всеки детайл или просто се отдаваме на момента, отдалечени от дома и злободневието се чувстваме някак по свободни да бъдем себе си, па макар и за няколко дни. Не че по принцип се преструваме, просто в миговете, в които не сме длъжни да сме работещи или работодатели, да сме притиснати от графици и сметки, в тези моменти същината ни, нашата есенция, блести по-ярко.

Дали ще катерим българските висини и ще се любуваме на Седемте рилски езера на родна земя или ще се потопим в загадъчния свят на Двореца в Бран, известен като Замъка на Дракула, и тялото ни и душата ни се нуждаят от въздух, от пречистване от сивотата, която ни поглъща. И дали ще е салса фестивал в Слънчев бряг изпълнен с емоции, страст, танци и парти до зори или ще е двучасов преход до хижа Паскал в Пирдоп, където да хапнем вкусна хижарска леща...стига да ни носи наслада, почивката е необходимост, с която запазваме себе си.

А до колко заслужаваме почивка, имайки предвид, че няколко месеца мнозина бяха затворени по домовете си... Да си работил за почивката си, за желаната и нужна отмора, е едно! Да си принуден по една или друга причина да стоиш и да не правиш нищо – е съвсем друго...водещо до дистрес и тревожност, не до почивка!

Никой не знае какво ще донесе утрешния ден! Не, че е лошо човек да си прави планове и да има ясна представа какво иска! Но когато животът ти поднася лимони – правиш лимонада. Точно сега е моментът да направим най-доброто от това, с което разполагаме. Да не отлагаме времето с любимите си хора и пътешествията, за които сме мечтали. Защото както Джордж Гарлин е казал: